актриса

Актриса

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:

Стоя пред телевизора, завита с кафяво памучно одеяло и пуша цигара. Докато издишвам дима, а зедно с него и събраното напрежение, си мисля за любовта облечена в извинения.

Втренчена в поредната блудкава, романтична комедия, виждам как филмите дават изцяло погрешна представа на съответната си аудитория – жените.

На кратко, след скромните три дни познанство, на него му хрумва, че е влюбен до уши, докато тя, потънала в мрачно смирение, плуваща в сълзи и отчаяние, си купува еднопосочен билет за “някъде си”.

Той от своя страна е вече в таксито. “Карай към летището!”

Препуска с жълтата колесница, естествено с доста над позволената скорост и се моли да не я изпусне. Там, препятствията не са никак малко, но все пак я приклещва в прегръдките си.

С една скромна думичка, която всички ние лишихме от смисъл, успява да я убеди, че е отредено да бъдат заедно.

Думичката е “съжалявам”

Мисля, че искам да бъда актриса. Поне веднъж да участвам в подобен развой, включващ драма и екшън с комедийни светлосенки. Иначе няма да ми се случи. Не и в този живот. Тук друга роля ми се предлага.

Хората ли станахме тесногръди, или фантазията на режисьорите е твърде развихрена?

Нямам отговор, но ми се иска нещата да бъдат различни.

  • Актьорите хващат таксита, а ние хващаме неизказани стремежи;
  • Актьорите гонят самолети, а ние гоним самотата;
  • Актьорите се борят за любовта си, а ние се борим срещу нея;
  • Актьорите изразяват чувствата си крещейки, а ние мълчим докато докосваме телефона с поглед.

Те използват думата “съжалявам”, веднъж и драматично, а ние я повтаряме непрекъснато и с отегчение.

И нищо не се променя.

  • Губим смисъл;
  • Губим стойност;
  • Губим себе си.

Но никога егото и самочувствието си.

  • Нищо, че вечер те ще ни топлят;
  • Нищо, че копнеем да обичаме точно толкова, колкото и да бъдем обичани;
  • Нищо, че едничката чаша на масата, не е шедьовър, а тъжно украшение;
  • Нищо, че картината на стената, видяна от четири очи е с различен контраст.

Просто ще се примирим и ще се надсмеем на фалшивите филми, почти колкото са и нашите отношения.

Все пак сме поколение от жени, пълни с жажда за еманципация, които свикнаха даже да се завиват сами и от мъже парадиращи с безбройни, краткотрайни връзки, които предпочитат да градят съвременен имидж, вместо семейства.

Преди лягане ще влезем в банята с надеждата, скъпоструващият душ гел да отмие ръждата, която обаче безвъзвратно ще расте, а после ще си кажем молитвата, състояща се от една дума. “Съжалявам”.

Сценария не ми допада.

Още повече сюжета.

А ролята изисква много.

Толкова не мога да си позволя.

Актрисата отпада. Така че.. сещате се. Съжалявам!

 

Автор:

Искра Дичева

 

 

Ако и ти обичаш да пишеш ⇒ Стани Автор

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:

1
ОСТАВИ КОМЕНТАР

1 Автор
лала

Много добре написано!