избери щастие

Да си избереш щастие

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:

Напоследък често се питам, защо ни отнема толкова време, да изберем да бъдем щастливи? Кураж ли не ни достига, или си мислим, че времето ни е много. Всъщност време няма.

Яде ми се сладолед в парка? Нахлузвам спортни дънки, широка тениска и тръгвам натам.

Ходи ми се на море посред зима? Буквам малка стаичка във Варна за следващият уикенд.

Копнея да си украся шията, с току-що подарените ми перли.. само, че съм с анцунг. Все пак ще ги сложа и скрия под суитчера.

Иска ми се, с приятелите ми да посетим Мексико.

 

“Това вече е твърде скъпо, твърде ангажиращо и твърде невъзможно.”

 

Сладоледът в парка, е само три вида, а аз съм наясно с това. Ама ми се яде.. и то точно в парка.

Защо да гледам море през декември? Ами защото е декември и никой не го прави, но аз искам да го видя.. снежно, пусто и спокойно.

Перли с анцунг, какво ще кажат хората?! Все ми е едно. Перлите са си мои, анцунга също, а за решенията да не говорим!

Бутилка текила, сол, лимони и четири, пет сомбреро-та. Холът ми вече доста прилича на Мексико.

Е.. в крайна сметка не съм там, но съм с приятелите си. Защо ми е Мексико без тях?

 

Вижте Също:  Приятелството – белег на добротата

Правим много избори. Всяка секунда, повечето от които неосъзнати, а другата част съобразени.

 

С мнението на обществото, с работният график, с финансовите възможности, с климатичните условия и с укорителният поглед на майките ни, гледайки репортаж за трудностите при забременяване след трийстата година.

Съумяваме да изберем облеклото си за работа, или даже за ресторант в бароков стил, хвърляйки бърз поглед на гардероба, но не можем да изберем да бъдем щастливи.

Осъзнаваме нуждите си и се стремим да ги задоволим, но само примитивните такива. За другото не ни достига смелост, а и мечтите ни малеят.

Вкопчени в суетната повърхност и изтощителната рутина, не смеем да погледнем какво стои отдолу. Желания, стремежи и жажда за живот.

  • Изпитваме потребност от щастие, но не знаем как да си го набавим.
  • Имаме предпочитания, но сме неспособни да ги олицетворим.
  • Живеем като роботи, а искаме да бъдем хора.

Истината е, че щастие не се краде, нито се дава. Щастието се създава. Не се изисква особена креативност.

Само доза свободомислие и капка егоизъм, за да изживеем живота си плувайки в дълбокото, а не давейки се в плиткото.

Ако обаче сивото ни устройва, не посягаме към цветните пастели.

 

Вижте Също:  Дали да ти кажа?

Автор: Искра Дичева

 

Ако и ти обичаш да пишеш ⇒ Стани Автор

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:

ОСТАВИ КОМЕНТАР