obshuvashti-hora

Дали да ти кажа?

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:

Вкусни сладки и кафе – обожавам тази комбинация. А колко по-приятно изглежда тя в добавка с приятна компания. ,,Душата не иска нито чай, нито кафе. Душата иска разговор. Кафето е само повод.“, казват.

Колко често си говорим в днешно време? Помислете.

Та, ние нямаме време да се приберем у дома, какво остава за задушевни, дълги и откровени разговори. Празните приказки и клюките да ги оставим настрана. Макар понякога да се нуждаем и от тях. Толкова много можем да си кажем, а все нещо остава недоизречено.

Едва когато загубим близките хора, осъзнаваме, че не сме били напълно искрени нито с тях, нито със самите себе си. Не сме споделяли достатъчно, таяли сме в себе си недоизречени слова и не сме им давали достатъчно от време си, защото най-ценният подарък, който някой може да ти подари, е времето отделелно за теб.

Не сме им давали думата те сами да разкрият душата си пред нас. Да разкажат как е минал денят им, какво ги е впечатлило, зарадвало, огорчило или успокоило.

Споделената мъка е половин мъка.

Но същото се отнася и за щастието. Когато създаваме близост с някого, споделяйки своето щастие, удвояваме радостта и от нас струи още по-силна положителна енергия. Задържаните в нас емоции в един момент пропукват стъклото, в което са били пазени дълго време и го счупват със страшна сила, разхвърляйки парченца стъкла навсякъде. Но стъпвайки невнимателно върху тях, рискуваме да се нараним.

Комуникацията е основно средство за общуване.

Без нея сме като птици без криле. Нали затова е средство, за да улеснява живота и да ни позволява да постигаме целите си по-ефикасно. Но когато тя е разбрана неправилно или нежелана, единственото което прави, е да затрудни и възпрепятства осъществяването на добри отношения.

Неслучайно хората все по-често решават да сложат край на стабилни на пръв поглед приятелства или бракове. За жалост нерядко жертвите от тези недоразумения и раздели стават напълно невинни трети лица, които нямат нищо общо с техните лични взаимоотношения.

И така се започва с убеждаване кой е прав и кой – крив, злословене и интриги. И внезапно се озоваваме в порочен кръг. Общуването помежду ни може да ни спаси от неподходящ партньор или пък да ни помогне да открием правилния за нас човек.

Във всяко отношение се правят компромиси, но именно комуникацията е способът за реализирането им. Тъй като все още в почти всяка сфера са необходими хора, комуникацията трябва да се използва не само с приятели или в семейството. Тя е и основен проблем или основна ценност за функционирането на едно предприятие.

Доста често срещан проблем в повечето организации е слабата комуникация между отделите или липсата на такава с висшето ръководство. Човешкият капитал е съществен и необходим. Вместо да бъде похабяван непрекъснато, нека бъде използван качествено и удовлетворяващо, като всяка от страните има полза от това.

Вербална или не, комуникацията е нашият живот.

Обичам, когато чуя как двама души се разбират само с поглед. Усещане, осъзнаване и преминаване към действие, което е взаимно съгласувано.

А целият този процес може да трае едва няколко секунди. И все пак се получава. Дали е поглед, жест, усмивка, танц, песен, едно погалване по косата или продължителен разговор, комуникацията под една или друга форма е безценна за нашата хармония.

Благодарение на нея съм спечелила верни приятели, но и всеки ден се старая все повече и повече да извоювам вътрешен мир и сигурност като изразявам своето мнение, но уважавайки и чуждото. Това е една безкрайна, изучавана от десетилетия, но и все така необятна до ден днешен тема.

Факт е, че общуването с децата е основен двигател за изграждането им като личности в по-нататъшното им развитие. Опитвайки се да общуваме с тях, да не се страхуваме да говорим открито за случващото се в дома или в обществото, обогатяваме не само тях, но и нас. Помага ни да създадем силна връзка с малчугана и да открием нови методи за възпитанието и изграждането на един борбен и любознателен характер още от ранна възраст.

Едно е сигурно – чрез комуникацията ние се учим.

Понякога остава неразшифрована и неизяснена. Друг път чрез нея запълваме празни кътчета в душата и съзнанието си и отваряме сетивата си за нови и непознати до този момент хоризонти. А когато видим, че не откликват на нашия призив, ще замълчим, защото понякога думите са излишни.

Следващият път, щом се запиташ ,,Дали да ти кажа‘‘, просто послушай сърцето си и бъди искрен. И тъй като човекът е социално животно – чувствайте се свободни да изграждате мостове помежду си!

Автор: Таня Ангелова

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:

ОСТАВИ КОМЕНТАР