da-badesh-chovek

Изкуството да бъдеш човек

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:

Знаете ли, че .. слабото себепознание води до по-висока критичност към останалите?

Много често, всеки един от нас се възмущава на постъпките и действията на други хора.

„Как може да се държи така.. толкова е грозно..“, „Дали осъзнава колко греши, после ще съжалява“ или „Не мога да повярвам, че работи на такова място, ужас“.

Точно така и на мен ми се е случвало. Действително ми отне много време докато не се научих да бъда малко по-либерална. Но въпреки това има още какво да уча.

Въпроса, който изниква в съзнанието ми е дали всички сме с ясната представа защо го правим, нима ние сме перфектни и реагираме винаги правилно?!

Осъдителността сама по себе няма никакъв принос. Критичността е друго нещо, особено градивната критика,  но само когато е поднесена по деликатен и приятелски начин. Въпреки всичко, не е ли по-добре да погледнем през призмата на отсрещния човек и да се поставим на негово място..?

Струва ми се, че тенденцията е такава, че все по-малко хора успяват да приемат сами за себе си, че и те носят същите негативни качества и са постъпвали грешно в много ситуации. В психиката на човека е заложено да отхвърля от външния свят негативните страни, които самият той притежава. В много от случаите това дори не е осъзнато, или поне не на 100%.

  • Истината се крие в това, че самите ние потискаме по-отрицателните си черти, с идеята да бъдем харесани и одобрени от обществото, да съумяваме да се вписваме в определена среда, понякога и с цената на известен конформизъм.

Държа да отбележа, че не цитирам крайното социално подчинение, но се замислете колко пъти ви се е случвало да поискате да се чувствате по-интересен и значим за останалите.

Другият фактор, който силно влияе върху мисленето и поведението на хората е изкуствено наложения обществен натиск или иначе казано – неписаните житейски правила. За да стане по-ясно ще дам свежи примери, с който мнозина от нас се сблъскват ежедневно: „Вече е време да създадеш семейство, какво чакаш още?“ или „Не е ли крайно време да работиш за себе си, докога ще робуваш на другите?“

Разбира се, че това са неща от живота и са абсолютни нормални. Но преди да зададете подобни въпроси с недоумението – „как за бога е възможно тя е да е на 35г. и още да няма съпруг и деца“, се замислете, че винаги има причина.

  • Ако отговора на вашия въпрос е – „нямам деца, защото имам репродуктивни проблеми“ няма ли да ви стане неудобно и да се почувствате глупаво, че сте се осмелили да навлезете в личното пространство на човек?

Винаги съм обичала да изтъквам факта, че всеки се развива според своя собствен ритъм на живота. Ако вие вече сте успешен бизнесмен, то това не означава, че другите имат подобни стремежи или вече не са опитвали няколкократно.

Това не ги прави, по-некомпетентни или примитивни личности. Контактувала съм с хора, чиито цели не са йерархична борба, пари и контрол, а се стремят към личностно самоусъвършенстване и духовно развитие и повярвайте, има какво да научите от тях. Не отричам, че човек е способен да развива паралелно различни умения в живота си, но нека отново припомним, че ние всички сме различни!

Проблема във всичко изказано до момента е, че имаме откровена нужда от толерантност и емпатия. Истината е, че когато даваме непоискани съвети или се опитваме да наложим нашите разбирания и стандарти за живота, отсреща човека ще се чувства недоразбран, лош или грешен.

Изключително ограничено е да смятаме, че всички трябва да са като нас. Когато не приемаме различията на другите, не можем да излезем от рамката. Няма такова нещо като правилно и грешно. Ние не сме създадени да се развиваме по наръчник. Всеки има индивидуалност и живее според собствената си реалност. Затова и имаме различни разбирания за религията например. Всеки има правото да вярва в каквото и в когото поиска, това не прави неговия избор неправилен.

Само помислете за секунда колко по-продуктивни разговори и отношения можем да създадем, вместо да гледаме осъдително и да сочим с пръст! Запитайте се, каква нужда задоволявате, в моментите, в които съдите хората покрай вас: Прави ли ви по-добри хора? Чувствате ли се по-добре, когато съдите някого? Искате ли и с вас да се отнасят по подобен начин? Не мисля!

Както обикновено искам да завърша статията с един цитат, струващ ми се доста умозаключителен:

„Обувките, които стават на един, убиват на друг. Няма рецепта за живот, който е удобен за всеки.“

Карл Юнг

 

Вижте Също:  Незнайно как, незнайно кога и незнайно защо си въобразяваме, че сме единствените специални хора в света.

Автор: Г. К. Николова

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:

ОСТАВИ КОМЕНТАР