сам вкъщи

Книга, вино и диван с формата на .. МЕН.

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:

Книга, вино и диван с формата на .. МЕН. Ярка тишина звучи в стаята ми. Мислите говорят, а мечтите си мълчат.

Поглеждам през прозореца, а там безлюдие се рее. Не мога да понасям усмивките на дърветата.. само защото цъфтят необезпокоявани.

Асфалтите пък се чувстват самотни, а по калта навън липсват стъпки.. изобщо нищо не е каквото беше. Всяко човешко същество се тревожи за нещо.

Едни са обзети от паника и говорят за смъртта, докато други са мнителни и свръх конспиративно настроени.

Истината може и да е неясна, но ситуацията е доста красноречива. Хората сме чудати индивиди.

Непрестанно говорим за нещата, които приемаме за даденост, без да осъзнаваме, че това се отнася и за елементарните такива.

Захвърлихме мартениците си по кофите за боклук, а сега бленуваме да се разходим в парка, само за да ги закачим по клоните на нечие дърво.

Вчера търсихме уединение, а днес копнеем за тълпа.

Не харесвахме работата, ежедневието и животът си, които обаче в момента изглеждат адски привлекателни.

Е.. честито, на тези които са го осъзнали. Такова е и отношението ни с околните… с непознатите, и с “до болка” познатите.

ДАДЕНОСТ. Мразя тази дума.

Мразя смисълът й и всичко което носи със себе си. Ние сме на гости и сме за малко.

Но това не ни пречи безцеремонно да кътаме доброто си отношение, така както кебапчетата от банкет.

Носим си го у нас, като че ли, ще останем “гладни”, а всъщност гладът, за разлика от ситостта, е нещото с което сме свикнали.

Обезценяването на всяко едно същество, или явление в иначе простоватият ни живот е непростима грешка оставяща следи, които не се повлияват и от най-силният дезинфектант.

Радвайте се на това, което имате сега. Защо ли? Ще ви дам две причини..  утре може да го няма.. и “утре” може да няма.

Обичайте се днес.. добри, сити и с уважение!

 

Вижте Също:  Как да запазим младостта?

Автор

Искра Дичева

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:

ОСТАВИ КОМЕНТАР