път към щастието

Кратък път към щастието

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:

Този път ще концентрирам вниманието си върху „изненадващите връзки“. 

Тенденцията, която напоследък набира все повече скорост. Навярно може да се е случило на вас или на хора от вашия кръг, да приключат 3-4 годишна връзка и хоп появява се нов човек, който обира всички точки.

И да разбирам колко невероятно звучи, но е факт!

Какво точно имам предвид: в повечето случаи се приключва една дългааа връзка.. разбира се, придружена с тежка раздяла и сълзливите последствия. В този момент огорчението взима превес, а надеждата за нова любов и щастие са просто мираж.

В повечето случаи, хората преминават 4 етапа след раздяла, а именно: отричане, гняв, депресия и приемане.

През първия нещата са повече от ясни, връщаме се към хубавите моменти от връзката, вярваме, че си заслужава още един шанс и изобщо „отричаме“ този край..

Във втория обаче става интересно, дали бълваме своя гняв върху бившата половинка или към вселената, на всяка цена трябва да освободим това негативно чувство. Като например: „съдбата е виновна за случващото се или „Боже с какво заслужих това?!“.

Следва и депресията да изиграе своята роля в този така драматичен период. И действително това е най-тегавия и сърцераздирателния момент. Може да продължи неочаквано дълго, но и факта, че сме стигнали дотук не е за пренебрегване.

Има индивиди, които цял живот засядат във фазата на гнева и това определено им пречи да продължат напред.

Стигнахме и до финалната права, момента на истината – приемането. Този момент го свързвам с „пречистване“.

Приели сме най-сетне случилото се, наясно сме, че няма връщане назад и че може би ни чака нещо по-добро. Току-виж сме готови да заявим пред света, че се чувстваме добре в кожата си на този етап от живота.

На всички ни е ясно колко труден е прехода и възстановяването след една емоционална и драматична връзка, но това което не предполагаме, е че в действителност зад ъгъла ни чака щастието.

Сигурно ще се запитате и какво следва – „всяко зло за добро“, „една врата се затваря, но друга се отваря“ и всякакви други подобни клишета?

Навярно има истина в тези приказки. Но това, върху което искам да наблегна, е че наистина все повече и повече ставам свидетел на тези необичайни връзки.

В рамките на 1 година, а понякога и за по-кратко новоизлюпената двойка е минала вече под олтара, в дома им се чува детски плач или най-малкото, девойката вече се радва на бляскавия годежен пръстен.

А запитвали ли сте се как е възможно да се стигне дотам за такъв период от време.. Или как в предишните дългогодишни връзки никой не се е освестил навреме да зададе главоломния въпрос.

Винаги съм считала, а може би и така съм научена, че е необходима синхронизация между характерите, за да се изгради една пълноценна, хармонична и щастлива връзка.

Всичко това отнема много, много време.

Следователно, ако не опознаеш един човек достатъчно, не можеш да поемеш риска да създадеш семейство с него.

Но какво се случва, когато всичко се забавя твърде много? Връзката не започва ли да „боксува“?

Може би, когато твърде дълго време отлагаме нещо, то губи стойността си във времето. Може би наистина хубавите неща стават изведнъж, най-неочаквано и спонтанно. Или по-скоро, трябва да модифицирам приказката така: „Хубавите неща стават бавно, а прекрасните – веднага“.

Знаете ли, дори в момента се наслаждавам на двама мои много близки приятели, на които им предстои да се венчаят през лятото. Те задълбочиха своите отношения едва на 6-мия месец. Вече живеят заедно и с усмивки на лица планират най-важния ден в живота им.

Разбира се и те са имали своите мрачни моменти, в предишни връзки. Те също са преминали през отчаянието, отричането и малката надежда, че някога пак ще обичат. И ето, всичко е налице в момента.

Щастието не се уповава на времето прекарано заедно. Не, това дори не е критерии. Щастието се случва, когато сме готови за нещо истинско и то точно тогава, когато ни най-малко го очакваме.

И ще си позволя да бъда леко комерсиална, като вметна фразата – „след всяка буря идва слънце, след всяка мъка иде щастие“.

Ключа към всичко е да не спираме да вярваме.

Да вярваме не до толкова в любовта и перфектната половинка. А по-скоро, че заслужаваме това, което е най-доброто за нас.

Малцина са тези, които са се оженили за „голямата си любов“.

В идеалния вариант откривате човек, който пасва на вас, с еднакви възгледи и представи за живота, или просто вибрирате на една честота.

Хармонията и уважението също заемат почетно място в отношенията. Не винаги всичко опира до изгарящата любов, тя може да стопля сърцето, но само тя не е достатъчна.

За да има стабилност в една връзка, най-ценно е доверието и лоялността, защото това с годините прераства в нещо повече. Само любов не стига, когато отношенията са твърде емоционални и силно поляризирани.

Само любов стига, когато всичко друго присъства.

И ми се иска да завърша с една притча, която резюмира написаното до момента:

„В едно село живеел уважаван мъдрец. Той бил известен и извън пределите на своето родно място, защото давал много мъдри съвети. Ето защо при него идвали хора от всички краища на страната, за да потърсят помощ. Веднъж при него дошъл един млад мъж, който изглеждал доста отчаян.

– Сподели свето нещастие, момко – подел първи мъдрецът. – Защо си толкова умърлушен?

– Тъжен съм, защото от години търся любовта, а така и не я намирам. Опитах какво ли не, за да я срещна, с различни девойки, но не става и не става. Кажи ми какво да направя, за да дойде тя най-после!

– Любовта, синко, е като пеперуда. Преследваш ли я – тя хвръква. Но седнеш ли някъде спокойно, не след дълго тя идва и каца на рамото ти.

– Учителю, това не отговаря на въпроса ми! Какво да сторя, за да се появи тя при мен?

– Няма нужда да правиш нищо. Живей живота си спокойно, наслаждавай му се, без да мислиш за това постоянно. Любовта сама ще дойде…“

 

Автор: Г. К. Николова

 

Хареса ли ти статията? Сподели я с приятели!

 

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:

ОСТАВИ КОМЕНТАР