мечтая

Мечтая

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:

Мечтая да допушвам цигарата си бавно, на верандата на семейната, крайбрежна къща, която купихме скоро с мъжа ми.

Вместо това, бързо и припряно гася поредната наполовина, в тоалетната на клуба в който работя.

  • Мечтая за спокойствие, но динамиката от която съм заобиколена, не ми го позволява.

 

  • Мечтая за чаша вино.. или може би бутилка, която някой да ми отвори и налее ..нескопосано, нетърпеливо и не по етикет.

 

  • Мечтая за тиха обстановка и мъничко на брой души, че от пълна зала с хора, вече ми е трудно да преглъщам. Но пък има водка, а тя е точно за това. След няколко такива, буцата в гърлото слиза все по-ниско, а прагът на поносимост се качва все по-високо.

 

  • Мечтая за нормален живот, облечен в сепло екрю, а се намирам на претъпкана улица с цикламени тротоари.

 

  • Мечтая за прости отношения, а толкова явно и безпочвено, успявам винаги да си ги усложня. Обвинявам съдбата за всичко.

 

Държа я отговорна за целият асортимент от изминали и настоящи житейски събития, но всъщност това е начин, да си измия хубаво ръцете с нея.

По три пъти дневно. Блестят от чистота!

Крия се умело, като макиажът доста ми помага. Срамувам се от голотата, а имам нужда да остана “гола”.

Пред някого, за някого.. но не за час или за ден, а за цял един живот.

Скромничко, нали?

Е.. поне обичам да мечтая и да искам, без да се стремя. А сега, съвсем съзнателно ще отида да пусна водата и да изсипя солидно количество веро в ръцете си.. няма смисъл да го мисля, съдбата всичко е решила!

 

Автор:

Искра Дичева

 

Ако и ти обичаш да пишеш ⇒ Стани Автор

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:

ОСТАВИ КОМЕНТАР