мило-момиче

Мило момиче

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:

Мило момиче,

в трудните и тягостни моменти, когато забравиш за себе си и се откажеш да вярваш, че заслужаваш отдаденост, нежност, разбиране, прочети това писъмце и отвори отново сърцето си за любовта, която е точно зад ъгъла и те очаква.

Ти върви, пък ще се срещнем някъде по пътя.

Ще се видим, ще се намерим. Както ти намери мен и аз намерих теб… Случайно ли беше или пък не. Е, ето сега стоим един пред друг и с усмивка си спомняме за мига, в който се видяхме и се погледнахме….Е, още тогава узнах, че ти ще си този, който ще застане рамо до рамо с мен и ще сподели най-красивите мигове от живота си с мен.

Но защо говоря сякаш в минало време, едва сега започва всичко.

Животът не е състезание и луда надпревара да хванеш някого и да се фукаш, че имаш партньор. Животът през моите очи, е най-красивото пътуване, което понякога е монотонно и скучно, друг път е динамично и изтощително, а в трети случаи е романтично, забавно, весело, зареждащо с енергия, вдъхващо живот и порив за страст.

Страст да препускаш диво из дебрите на непознатите земи и хоризонти, които чакат теб.

Да, точно теб. Давай, живей, препускай, защото всичко те очаква. Най-доброто копнее да се докоснеш до него и да го преоткриеш. Да преоткриеш и себе си, да се отпуснеш, да се научиш да обичаш, да се осмеляваш, да търсиш непрестанно най-добрите страни от себе си и характера си. Понякога когато погледна на повърхността у себе си, осъзнавам, че имам много страхове и потиснати емоции. Но в дълбочина съм най-смелата и осъзната жена, която съм срещала някога и ще продължавам да давам каквото мога от себе си, за да бъда щастлива, обичана, самоуверена и копнееща за нови и различни преживявания.

Често се връщам към стари спомени и се опитвам да лекувам стари болни места, където са останали белези. Но за да няма нови рани и страхове, трябва да премахна стария скептицизъм и отчуждение, и да заживея наново със бистър ум и свежа душа. И ето, така започнах да мисля преди известно време. И какво? Срещнах теб. Ти срещна мен. Двамата се срещнахме и се обикнахме.

Две изстрадали души, които бяха започнали да се приемат и да обичат себе си, въпреки миналото и въпреки драскотините, които впрочем бяха започнали да зарастват. Сега знам, че преди да те обичат, трябва да се научиш ти самият да обичаш и да вярваш. Да вярваш, че всичко е в твоите ръце и ти можеш да постигнеш всичко, стига да вярваш, че можеш и да търсиш хиляди различни начини, чрез които да го откриеш.

Намерих душевния баланс, за който дълго време копнеех и се дразнех яростно, че не успявам да стигна до него.

Освободих ума си от всички размисли и бариери. Изчистих съзнанието си за да го подготвя за красивите неща, които тепърва предстои да се случат. Красиво е, да. Всичко намери смисъл и се нареди. Сякаш от само себе си.

Прегърнах истината за себе си и не се изплаших, че ще усетя бодли, от които боли.

Това, че таралежът има бодли, не означава, че не можеш да опиташ да го погалиш, както и розата, която има бодли, но е нежна, красива и женствена. Не се страхувай, докосни, отдай се и сладостта ще се сипе, а ти ще грабиш с пълни шепи. Ето така, аз и ти се срещнахме. И се прегърнахме силно, без да се пускаме. 

                                                                                         

Автор: Таня Ангелова

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:
Вижте Също:  Изкуството да бъдеш човек

ОСТАВИ КОМЕНТАР