пазаруване без причина

Неразумните покупки и смисълът зад тях

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:

Със застудяването на времето и въобще при смяна на сезона, всяка жена се сблъсква с опустошаващото откритие, че няма какво да облече!

В моя случай кризата дойде под формата на „Нямам какво да обуя!“. Повтарям, нямам какво да обуя! С главни букви!

Да, да, смейте се! Кажете ми нагло в очите – „Ами че то всяка жена така говори!

Да, грешката е вярна. Несъмнено в гардероба на всяка жена има поне няколко чифта обувки, които тя прилежно пази и наблюдава сякаш са нещо ценно, скрито зад витрина. И също като всички ценни неща, въпросните чифтове никога не влизат в употреба. Защо?

Ха! Да не би да се хванахте, че това е поредното писание, в което някаква побъркана жена говори за гардероба си и за нещата, които няма?

Не! Аз искам да говоря за нещата, които имаме и никога не използваме.

Моята така наречена екзистенциална криза беше откритието ми на годината, че видите ли АЗ нямам какво да обуя! Усещате ли сарказма в думите ми?

Защото, напротив, имам какво да обуя. Всъщност имам поне пет чифта обувки, които съм си купувала по прищявка или някой ми е подарявал.

Колкото и да са ми харесвали в момента, в който сме се срещнали за първи път, техният миг така и не е настъпил. Предполагам, не, сигурна съм направо, че никога няма и да настъпи. Няма да настъпи, защото въпросните другарчета и моите крака просто не се спогаждат един с друг.

Пътите, в които сме решавали да се разходим заедно са били тотална катастрофа и пълна лудост, в която съм доказвала на самата себе си какъв мазохист съм всъщност!

Връщала съм се във вкъщи наранена, с пришки, големи колкото малък остров, изтормозена и дълбоко съжаляваща за неразумното си решение да обуя тези обувки!

След което ги прибирам в дълбините на шкафа, като се надявам той да ги погълне завинаги!

Не се сещам за тях поне известно време, а когато се сетя отново за тях в съзнанието ми мигновено проблясва предупредителната светлинка да не се подлъгвам втори път. Изкушението е толкова силно, че трябва да си повтарям безброй пъти, че колкото и да са красиви, те са също толкова вредни, колкото всяка красива, но празно изречена дума.

И така моите обувки продължават живота си без да видят дневна светлина.

Звучи ли Ви познато? А сещате ли се за още вещи, които сте си купували и така и не са Ви влезли в употреба? А дали днес някои от Вас са направили поредната необмислена покупка, само защото нещо Ви е хванало окото и подтиквани от вътрешния Ви глас, че искате нещо ново, хубаво и все пак, на пръв поглед полезно? Практични хора сме!

Днес дали похарчихме отново пари, които всъщност нямаме?

В изобилието на днешното време и хилядите реклами, които непрекъснато увличат ума ни и ни засипват с все повече неща, които са модерни, полезни, жизненонеобходими, ние подсъзнателно сме се отдали на убеждението, че те ни трябват. И се самонавиваме в правотата на притежанието им. А реално нямаме практическа нужда от тях, защото в дома си вече имаме подобна вещ, която изпълнява същата функция.

По дяволите, дори имаме няколко такива! Но в момента, в който видим модерната версия на въпросното ни притежание, минаваме на автопилот и започваме да се убеждаваме по всеки възможен начин, че точно сега трябва да си го купим и че всъщност ние нямаме такъв предмет, а той ще е много полезен, защото притежава повече функции, работи по-бързо, т.е. спестява време и т.н. Измисляме хиляди практически довода защо имаме нужда точно от тази вещ и как тя ще влезе в употреба.

Точно тук идва същинската част на мисълта ми. Ха! Стигнахме и до мисъл! Според мен, зад всяка излишна и неразумна покупка стои идеята, че притежавайки нещо, няма значение от самото нещо, ние ще се почувстваме по-добре.

Денят ни магически ще се оправи, птиченцето ще кацне на нашето рамо, божествена светлина ще ни огрее и всичките ни проблеми ще се решат. Да, точно така се чувства една жена, когато си купува нещо и най-важното – чувства се добре със себе си. Предполагам и мъжете се чувстват по същия начин.

Неразумните покупки и свръхупотребата на вещи, от които нямаме нужда и запълването на дома ни с тях, забравяйки, че ги има и самото им неизползването, трябва да ни сигнализира за дълбок и скрит емоционален проблем. За някаква чувство, което се опитваме да игнорираме по този начин и търсим как да го заместим. 

  • Вина
  • Тревожност
  • Гняв
  • Неудовлетворение

Обикновено хората, които се обграждат с вещи запълват някаква липса в живота си.

Да, понякога и аз правя така. Това не ми е чуждо. Всеки човек има нужда да се разтовари от проблемите си и за някои хора, това е начинът, но всъщност е само временно замаскиране на истинския проблем.

А проблемът остава заедно с нас и ако не го осъзнаем, с времето той става по-голям и вече не се свежда само до излишните предмети, които сме натрупали. Проблемът става финансов, защото сме харчили пари, които нямаме. Щастието от новата покупка трае все по-кратко време и досущ като всяко пристрастяване, ние искаме още и още.

И това няма край.

Расте и вината, която изпитваме, защото вътре в нас ние знаем, че не е трябвало да обогатяваме колекцията си.

С ревизията на обувния си парк, установих, че съм попаднала в подобна клопка. Имам обувки, които не използвам и никога няма да използвам. Дори бях забравила, че имам някои от тях. Това обаче не ме спря да гледам онлайн още обувки. Все пак нямам какво да обуя!

Решението за мен е ясно. Ще се опитам да разбера няколко неща. Защо съм похарчила пари за нещо, което няма да ми е полезно? Защо съм се поддала на изкушението и поради каква причина емоционално замествам нещо? И дали това не са били всъщност просто случайни импулсивни покупки?

Да…май трябва да се разровя и сред дрехите…. Ами вие?

 

Вижте Също:  Ех, любовна тъга.. разкрий своята тайна, най-красива на света

Автор:

Вени Георгиева

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:

ОСТАВИ КОМЕНТАР