мислим

Ние сме това, което мислим

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:

Защо учителят Дънов в здравните си съвети препоръчва преди и след сън, дори и под душа, когато се сетим да си казваме молитвата “Отче Наш”?

Това е молба за самия себе си. Вникнем ли във всяка дума, ще открием великият божи език, насочен към намеренията ни, действията ни и надеждата ни за това да бъдем щастливи.

Всеизвестна е и фразата: „Ние сме това, което мислим по цял ден“. А от там можем да бъдем изпълнени с позитивизъм или негативизъм. У всеки човек те са в баланс. Но изборът е индивидуален.

Метафизиците разглеждат ума и душевността, като физични понятия примесени с мета-вътрешната сила, която може да се използва по два начина.

Така както огънят ни топли, така може и да ни изпепели, въздухът може да ни освежи, така и да ни задуши.

„Аз създавам светлината и творя тъмнината, правя мир и причинявам бедствие“ – тези библейски думи са обяснение за двуликият характер на природата, включително и на човека в нея.

Така казано, човешката природа и мисъл е сила с голяма величина. В този смисъл, причините са в самите нас.  Исус е разбирал тази сила в съзнанието и така е вдъхновявал и лекувал хората.

Не случайно такова място е отредено на греховете. Те са истинската причина трасираща човешкия живот. Еволюцията доказва пагубното им действие – егоизмът, страха, горделивостта, безразличието, войнолюбието.

Нима не е здравословно, еволюирайки да се стараем да се предпазваме от силата им, от изкушенията. Да се учим да прощаваме. И затова казваме, че човек е създаден по образ и подобие на Бог, знаейки, че може да избира да бъде ли полезен за себе си и другите, да бъде здрав и преуспяващ.

И наистина е здравословно да се предпазим от големите грехове, лъжите, изкушенията; да простиш и да ти простят.

Би било прекрасно дори и в условията на голямата конкуренция и динамика, да не забравяме за произхода си и молитвата “Отче Наш” винаги да ни съпътства.

Естествено всичко е въпрос на лична мотивация. Защото вътрешният мир и хармонията ще ни помогнат да вземем правилните решения, да приемем най-нужните знания, да получим най-голямото удовлетворение от свършеното.

И когато със загрижеността, с която се обръщаме към себе си, правим същото и в отношението с децата си, приятелите си, близките и колеги, то това би било най-доброто лечение, най-надеждната терапия и превенция.

А те ни зареждат с така нужната ни добронамереност и любов, без които човешкият род не може да прогресира.

 

Автор: Д. Петкова

 

Хареса ли ти статията? Сподели я с приятели!

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:

1
ОСТАВИ КОМЕНТАР

1 Коментари
0 Отговори
0 Последователи
 
Най-коментирани
Горещи коментари
1 Автор
Милена

Напълно съм съгласна с мнението на автора!