След раздялата – ново начало или нов край

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:

Темата за раздялата е необятна, но позната до болка на мнозина от нас.

Не сте ли се запитвали защо е по-тежко, когато някой се раздели с нас, от колкото ние с него?

Едно от най-разпространените обяснения е, че така се предава енергията върху отсрещният човек.

Вижте колко е просто: чудите се как и кога да кажете край, без значение дали става дума за приятелство или любовни взаимоотношения.

Сценария е богат, запасявате се от множество фрази, които да успокоят „жертвата“, избирате уж най-подходящия момент да съобщите „краят.

Но никога не минава, както сме го репетирали в съзнанието си. Винаги има повече емоции, неловки моменти, драми, сълзи и какво ли още не..

Това разбира се е в реда на нещата и това е така, защото пренасяме това напрежение и тази енергия на другият човек. Ние се освобождаваме от това бреме, от тази отговорност и от ролята на „лошият“, който поставя края.

Съответно се чувстваме и малко по-добре, все пак казали сме си всичко, чисти са ни сметките, вече можем да продължим спокойно напред. Но от другата страна – надеждите, мечтите, дори илюзиите рязко се изпаряват, като дим от гаснеща цигара. Само мисълта за раздялата носи болка равносилна на огън върху кожата.

А ако спадаме към по-емоционалните и чувствителни личности, нека умножим разочарованието и страданието по пет. Въпросите, изникващи всяка минута в ума ни, ни кара да задълбаваме все повече в раната, причинена от другиго.

Но най-лошото, е че тази рана не е като другите, тя няма да отмине за седмица две и няма лепенка или лекарство, с което да подпомогнем този процес. И всъщност енергията, която ни е предал човека отсреща, вече е наша и преобразувана в още по-сериозно и опасно усещане – мъката.

Всички тези негативни чувства и емоции можем просто да ги приемем и да продължим напред с надеждата, че някъде там ни очаква нещо по-добро, или да ги преболедуваме.

В някои случаи се научаваме да живеем с тях и продължаваме ежедневието си, като избягваме и не позволяваме емоциите да взимат превес. И тук няма да ви изненадам, за съжаление няма универсална рецепта или решение за справяне с раздялата.

Всеки търси лек за тази разрушаваща сила, но истината, е че намираме изцеление единствено и само чрез най-ценният ресурс на този свят, негово величество – времето. И в този ред на мисли е редно да добавя, че то не лекува, не заздравява раните, а просто ни помага всичката насъбрана болка да избледнява с всеки изминал месец и година.

С помощта на времето съумяваме да се върнем постепенно към нормалният начин на живот, да се обърнем назад, за да видим къде ние сме сгрешили и да осъзнаем истинската причина за причинената болка. Понякога не намираме отговорите, които търсим, може би има и причина затова, а може би сме имали нереалистични очаквания, които са вследствие на създаден от нас илюзорен свят.

В този капан попадаме, когато надценим човека, който си е позволил да ни нарани, защото сме му подарили доверието, отворили сме себе си, не за да вземем, а да получим.

Уви светът, в който живеем е меко казано твърде объркан и трябва да намерим начин да се впишем в него, но и да не изгубим себе си. Това е нелека задача, в чието уравнение влизат и чувствата, ценностите и мирогледа ни за живота.

Вероятно неведнъж сте чували фразата – „Ако не се адаптираш, умираш“, макар и малко крайна, тя важи с пълна сила и тук. Ако съумеем да се съхраним душевно и не даваме част от себе си на всеки, който ни докосне там отляво, то бихме могли да оцелеем.

Да мерим не три пъти, а десет преди да режем, да подлагаме всяка дума и жест под съмнение или просто да скрием много дълбоко ключът към нашето сърце..

Едва тогава евентуално ще успеем да се нагодим към трайните или по-скоро към нетрайните взаимоотношения на 21 век.

Това, което в действителност можем да направим е да „заразяваме“ хората сред нас с доброжелателността, откровеността и свободата на емоциите, които имаме в нас. Ако успеем, то ще бъдем заобиколени от хора, които ще вибрират на нашата честота. А останалите, невежите и дебелокожите, да бъдат далеч от нас и нашият свят, в който незаслужено са имали място в него.

Ще си позволя не пак, не отново, а за пореден път да завърша тази сърцераздирателна статия с един прекрасен цитат:

„Сбогуванията са само за тези, които обичат с очите. Защото за тези, които обичат със сърцето и душата няма такова нещо като раздяла.“

Руми

 

Вижте Също:  Препрограмиране

Автор: Г. К. Николова

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:

ОСТАВИ КОМЕНТАР