Препрограмиране

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:

Аз, като всеки средностатистически тийнейджър в 21ви век, който има прекалено много свободно време (очевидно) реших да започна тази рубрика, която дори още не знам как ще нарека.

Напоследък ставам свидетел на едни и същи неща и като чели всичко и всички са попаднали в някакъв кръг, от който не могат да излязат. 

Днес искам да поговорим за нещо,което адски много ме притеснява и като казвам “притеснява” имам предвид, че всъщност ме кара да се чувствам добре. 

И когато някой ми каже “Престани да бъдеш свръх-емпат и да приемаш всичко толкова навътре” аз съм като “Утф, това е все едно да ми казваш да не бъда себе си? В смисъл, какво? Аз единствено по този начин се чувствам добре, когато всъщност има над какво да размишлявам и да има незабравима драма.”

Та, темата която ми е много належаща и още от вчера имам размисли , които изпълват сърцето ми, се случва във фейсбук, разбира се.

Къде другаде да има подобни неща, на улицата ли? Все едно да срещнеш някакви хора на улицата, които да провеждат супер дълбок разговор в едно супер слънчево време, когато като чели поне веднъж всичко е наред. Или дори и още да има такива супер редки случаи, отново липсва свързването.

Като цяло съм забелязала,че мисленето и чувствата са забутани в най-крайния ъгъл в стаята и дори не искат да бъдат търсени. Но, за съжаление, хората забравят, че мислите са нещо, което винаги се връща да те прегърне “за сбогом”.

Реших да направя един експеримент и къде другаде ще го направя, освен във фейсбук и тиндер?

Там има достатъчно хора с достатъчно различни мнения. Опознавах паралелно  няколко мъже в продължение на няколко седмици, и колкото и различни да бяха, в същото време беше все едно разговарям с един и същи човек през цялото време.

Това, което ме интересува е защо хората продължават да седят на едно място, да правят едно и също нещо, щом това не ги прави щастливи?

Защото след поредната раздяла, когато срещнат човек, който е готов да им даде всичко го отхвърлят, а когато срещнат някой “наподобяващ бившия” са готови отново да допуснат същата грешка?

Дали не сме жертви всъщност на условни реакции? Обречени да повтаряме същите несъзнателни схеми на връзките? Дали всъщност не се срещаме с един и същи човек през цялото време?

“Защото си имат “тип”. Жертва сме на чувствата,които си мислим, че изпитваме. Повтаряме същите грешки, защото сме същите хора. Срещаме се с различни хора, но реално не си позволяваме да се срещаме с човека, а с представата ни за него.”

-Анонимна 18 г.

“Първото нещо, всеки човек има изграден  тип момиче което харесва като първичен идеал и след първата му ,,вечна любов,, той вижда кои качества не харесва в дадения тип и търси по-добра версия на същия, затова ни се струва, че избира същата, просто е подобна като характер. Няма да видиш мъж който харесва “чалга пеперудки” да излезе с писателка. Нещо като първия човек, когато излязъл от пещерата,  първия заслон построен от клонки от него е наподобявал пещерата… просто по-добра версия. Отхвърляме човека, който ни дава всичко, защото не е интересно, няма я тази тръпка на котка и мишка, затова и повечето връзки се разпадат. Изчезва тази първична мистика и романтика, започвате да знаете всичко за другия, няма го това чудене “А, къде е? Какво прави?”, което ни държи интереса.”

– Георги 21 г.

“Защото не са преживели бившия.  Да, жертва сме. В повечето случаи, да, но се срещаме с различни хора.”

-Анонимна 18 г.

“Срещаме се с такива, защото си повтаряме грешките, когато се осъзнаем и не допускаме същите грешки ще спрем да срещаме същите хора, наподобяващи човека, който ни е дал повод да се чувстваме зле”

-Весела 18 г.

Връзките наистина ли се превръщат просто в навик? От всички отговори, които получих, стигнах до заключението, че неуспешните връзки се третират като грешка. А защо непременно трябва да бъде грешка? Не се ли крие отговорът в това, че всяка връзка, по която решаваме да поемем, изберем, независимо дали е с приятел или потенциален партньор не води до нещо. Всяка една връзка,която осъществяваме, трябва да ни води от един критерий – ” Това води ли ме към осъзнаване?”

Не знам защо от прекрасните филми и книги с хепи енд, човек си поставя стереотипа,че постоянно трябва да е щастлив в една връзка.

И за да се нарече една връзка “успешна”, трябва всичко да бъде перфектно. Ако всичко беше перфектно хората щяха ли да се разделят? Не искам да разочаровам никой, но животът не е създаден, за да си постоянно щастлив.

Защото, ако не бяха “неуспешните” връзки, тогава нямаше да бъдем доведени до осъзнаване за по-следващи. Нали?

Осъзнаването, също както раздялата е относителен процес, може да има позитивни резултати, но може да има и негативни. За съжаление нашето Его ще ги диференцира и ще каже ” Този човек е ползотворен за мен, този човек е негативен за мен.”

Хора, плюсът и минусът са илюзорни, те са избор, даден на всеки един от нас.

Съответно, ако си кажеш, че целта ти е осъзнаването, ти няма да имаш ден, в който да не ставаш все по-осъзнат, всяка следваща грешка, всяка следваща раздяла, всеки нов човек е един нов вид на осъзнаване.

Ако смятате, че комуникацията е нещото, което помага в една връзка, независимо дали усещате позитивни или негативни мисли към дадения човек, всъщност ще имате шанс да продължите или приключите отношенията с този човек на много по-удовлетворяващо ниво, защото вече ще сте разбрали истинската цел на взаимоотношенията.

Автор: Виолета Георгиева

Хареса ли ти статията? Сподели я с приятели!

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:
Вижте Също:  Работното място и силата на слабия пол

ОСТАВИ КОМЕНТАР