приятелство

Приятелството – белег на добротата

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:

Сигурно сте чували за силните приятелства, които оцеляват през годините и преминават успешно всички препятствия, независимо колко страшни са те.. Е днес ми се иска да се задълбочим малко повече над тези взаимоотношения, знае ли човек може и да успея да ви променя представите.. поне мъничко.

Иска ми се да започнем с дефиницията на думата „приятелство“, всеки го приема по различен начин, заради неговия мироглед, чувства, емоции и съответно липсата на такива.

Да бъдеш достоен и наречен „приятел“ е все едно да спечелиш най-недостижимата награда – доверието!

Разбира се това не винаги става само с времето, а по-скоро в ситуациите, пред които сме били поставени. В днешно време измерителя на приятелството наистина не може да се обособи чрез изминалите години, като има куп причини затова. Една от тях е именно раздалечаването един от друг, защото с времето всеки се променя, дали към по-добро или по-лошо, това винаги дава отражение. Също така е важно да отбележа, че често се създават приятелства точно, когато най-малко ги очакваме и с хора, които не сме предполагали. Това от своя страна ги прави още по-истински и неподправени.

Защо обаче започнах статията си с липсата на чувства и емоции и непотребността от тях?

Защото винаги ще има личности, които ще се сближават с нас в името на интереса, изгодата или от чисто любопитство и обогатяване на скучното ежедневие. Това всъщност е горчивата реалност, която трябва да приемем. В това число са и хората, които по една или друга причина си тръгват от нас и ние дълго не можем да го приемем.

Всъщност пословицата „Съдбата винаги знае с кого да те събере и от кого да те отдалечи“ действително се оказва вярна в определени етапи от живота.

Може да не го съзнаваме на 100%, но понякога сме заслепени от идеализирания образ, който сме изградили в съзнанието си за отсрещния човек.

Според мен приятелствата съществуват до момента, в който и в двете страни се съхранява доверието, уважението, еднаквите ценности и общите интереси. Моето виждане и опит показват, че когато фокуса се измести твърде много, единият от двамата просто стои в сянка. Другият коварен враг на истинското приятелство е – обвинението.

Ще признаете ли, че и на вас се е случвало да „обвините“ ваш близък приятел? Например за това, че не ви се е обадил, след като е обещал или че все по-рядко се виждате, както и че отново се е събрал/а с бившето гадже?!

С изминалите години и натрупаните успешни и неуспешни взаимоотношения осъзнах, че ако не се научим да се поставяме на мястото на другия, ние просто живеем в наш илюзорен свят и директно забравяме за емпатията, съчувствието и толерантността.

Не можем да бъдем крайни егоисти и да сочим с пръст, да мрънкаме и да се оплакваме как вниманието ни е малко.

Ако действително държим на този човек, ще приемем, че времето прекарано с него е по-оскъдно и ще се радваме на моментите прекарани с него. Ако не можем да разберем определено действие на наш приятел, това не означава автоматично, че то е грешно. Всеки има причина за поведението и действията си, а нашата задача като верен приятел е да разберем каква е тя.

В случай, че вече не се чувстваме щастливи от това приятелство и видимо то се е изчерпало, можем просто да се отдръпнем без излишни драми и обвинения. В крайна сметка важното е ние как се отнасяме към приятелството. Защото чувствата, реакциите и последствията от тях са само и единствено наша отговорност. Дори когато ни идва да съдим и обиждаме, ще задоволим моментната потребност от прехвърляне на болката, но след това няма да сме доволни, че това са били последните казани думи нали?!

Аз самата трудно забравям предателството и отровните думи, необходимо ми е страшно много време, за да ги преглътна. Но установих с радост, че вместо да насочвам енергията си в минали несполуки и хора, които вече не са част от моят живот, предпочитам да я отдавам на хората, които са до мен тук и сега.

Вероятно ще се запитате е как така да оставим нещата просто така.. Ами много лесно, ако приемем, че някой ни е наранил дълбоко и не съжалява затова, то това не е наш проблем. Наша отговорност е отношението ни към нас самите, дали ще изразходим времето си в пъклени планове за отмъщение или ще го инвестираме в нови приятелства и хубави моменти.

В интерес на истината не е толкова страшно да изгубиш приятел, макар да боли и да носим бремето от спомени, всичко това ни дава възможност да срещнем нови хора, с различни мирогледи и може би много по-подходящи. А това, което зависи от нас е дали ще повторим грешките си, дали ще преосмислим поведението си и какво вече всъщност искаме от едно приятелство. Истинското приятелство съществува тогава, когато всеки бъде толкова истински, колкото другият е с него.

 

Вижте Също:  Как да запазим младостта?

И този път няма да изневеря на себе си и ще завърша с един прекрасен цитат за приятелството:

“Приятелството е най-трудното нещо на света, което може да се обясни. Това не е нещо, което се учи в училище. Но ако досега нищо не сте научили за смисъла на приятелство, значи нищо не знаете за живота.”

Мохамед Али

 

Вижте Също:  Епопея на бившите

Автор: Г. К. Николова

 

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:

ОСТАВИ КОМЕНТАР