сватбен кръстопът

Сватбен кръстопът

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:
No votes yet.
Please wait...

И този път няма да изневерява на тенденцията си да разнищвам теми, които редовно се обсъждат и набират все повече скорост.

Ще насоча вниманието ви към сватбите. Да онези хубави поводи, на които се забавлявате, натъжавате и се замисляте.. Искате ли същото или не? Това са онези силно емоционални моменти и вие сте наблюдател от първи ред.

Мислите прескачат в главата ви многократно и у вас се заформя буря от вълнения.

Но нека се върнем на главния въпрос – искате същото или не?

► Желаете ли да се видите като принц/принцеса, в бяла помпозна рокля или елегантен, лъскав костюм?

► Искате ли цялото внимание да е само върху вас?

► Можете ли да се обречете във вярност само в един, единствен човек до края на живота си?

► Ще можете ли да кажете заветното „ДА“ пред всички възможни хора, които познавате?

► А дали изобщо ви е по джоба, да организирате такова пищно празненство?

► Имате ли наистина нужда от документ и празненство обвързан с него, за да докажете любовта си на всички?

► Ако не сключите брак с половинката ви, по-нещастни ли ще бъдете?

Предполагам това са само част от въпросителните, които изникват в 90% от случаите. Но подчертавам, че само предполагам, ако сте човек, който е уверен в чувствата и решенията си, моля подминете тази статия.

Тя не би могла да ви бъде полезна. Стремежа ми е да разсея съмненията на онези, които сериозно размишляват – трябва ли да се задомя или не.

Сигурно ще се запитате, за какво да се вслушвам в някаква непозната, какво решение да взема или каква е тя и какво изобщо разбира от бракове… Да, бих се съгласила със забележката и предразсъдъците ви. Но ще ви споделя нещо -никой не е на 100% вещ в това, което върши.

Дори професионалистите във своята сфера винаги имат какво да научат. Нещото, което съм разбрала от следването ми в университета, е че от всеки човек можеш да научиш нещо ново.

И когато най-малко предполагаш, може да ти послужи в даден момент. Та все пак, ако решите да се доверите на моите съждения, заповядайте и продължавайте да четете…

Нека стартираме с енигмата – защо искам да се оженя/омъжа?

Препоръчително е да се запитате следното: защо е важно за мен да го направя или какво ще се промени, ако го направя?

Спирам се на тези два основни направляващи въпроса, поради простата причина, че от тях ще произлизат още купища други. Но ако можете да отговорите на тези двата категорично, нещата ще са ясни като бял ден. В идеалния вариант отговорите ви, ще се допират до реалността, ще са чувствени и истински. Сега отново ще възникне въпрос – какво значи да са истински и да са реалистични?

Най-малкото е да са реалистични спрямо вашия живот, вашия темп на развитие до момента, връзката ви и перспективата, която имате с вашия партньор.

Забелязвам, че през последните години много двойки се женят без да премислят последиците от това. Те го правят импулсивно, наслаждават се на момента, което от една страна е нещо прекрасно.

Но би било добре, човек да седне и да помисли. Сам, без да се вслушва в никого другиго, освен в себе си. Съвета ми е наистина да се вслушате в разума, но и в интуицията си.

Вашия мозък винаги може да сътвори най-красивите и розови сценарии, да си представи всичко в най-положителния аспект и да обори успешно шепота на разума.

Но запомнете едно, нищо не е както си го представяме. Да, разбира се, че понякога ситуациите може да са близки до нашите представи, но това в никакъв случай не ви дава право да се осланяте на тях.

Ако твърде много се двоумите, значи подсъзнанието ви взима превес.

В повечето случай, нещата са прости, но ние самите ги правим сложни. Затова задайте си няколко ключови въпроса, (може да не са тези, които съм изредила)такива, които ще ви улеснят максимално при вземане на решението.

Вие самите сте най-наясно как се чувствате, какво очаквате, какви са подбудите да предприемете това решение и дали това е, което наистина искате.

Дотук с разнищването на този въпрос (и това беше наистина кратката версия ха-ха). Следващия, над който искам да се концентрирам е – защо трябва да се омъжвам/оженя?

Да, признавам, че е малко краен, но историята познава много сключени бракове просто, защото „трябва“.

Не живеем във времето, когато, ако забременееш непременно, трябва да се омъжиш, но в интерес на истината пак има причини, които ни подтикват. Било то, защото родителите налагат да се спазват традиции или любимото ми, ЗАЩОТО всички правят така, приятелите, познати от детството и прочие.

Абе общо взето всички са надянали пръстена и са минали под олтара и само вие останахте.. какъв срам, какъв позор.

Простете сарказма ми, но наистина обществото налага някакъв психологически натиск върху неженените да се бракуват, понеже трябва да сме част от „цялото“.

Иначе казано, ако не го направим се обричаме до живот да ни задават едни и същи въпроси, да ни сочат с пръст и да се чувстваме като изостанали.  

Но нека споделя едно категорично становище по тезата „изостанал“.

По-горе споменах, че всичко зависи според темпа на развитие на даден човек. И тук изобщо не става въпрос за годините. Разбира се, че и те имат известна тежест, но имам предвид етапа, в който се намираме.

Всеки има приоритети и поставени цели, та нали се твърди, че човек, ако няма мечти и стремежи е една вертикална локва?!

Както обичам да казвам, всяко правило има своите изключения.

Такива изключения са например момичетата, които от малки мечтаят да се видят в бяла рокля, да имат приказна сватба и като пораснат го осъществяват по най-красивия начин. Но те не важат в нашия случай, защото те знаят отлично какво искат, защо го искат и го постигат на всяка цена.

Ние тук наблягаме на дилемата, на раздвоението, плюсовете и минусите от това да се направи сватба. И по-конкретно на въпроса – „защо трябва“. Не трябва да го направите, ако е просто, защото искате да направите другите щастливи, няма значение дали са вашите роднини или близки приятели.

Не трябва да взимате такова решение просто, защото половинката ви го налага, а вие наистина не го искате.

Не трябва да поемате по този път само, защото имате дете от партньора до вас. Не е необходимо да се вричате, ако причината, е че всички други го правят.

Не трябва да казвате „ДА“, когато разумът ви казва „НЕ“ !

В заключение мога да кажа, че човек не е длъжен да спазва някакви неписани норми и правила.

Всеки е свободен да заявява ясно избора си и начина си живот. Искате годежи, сватби, деца.. чудесно, дано ви се случи в най-скоро време, но една молба – НЕ налагайте своите разбирания и представи на останалите.

НЕ ги притискайте в ъгъла с досадните въпроси и осъдителните погледи.

Всички сме различни и трябва да толерираме различията си и да уважаваме гледната точка на другите.

Това, че дадени хора имат по-различен живот и не се стремят да поемат по „класическия път“ не ги прави изостанали, а различни!

 

Автор: Г. К. Николова

 

Хареса ли ти статията? Сподели я с приятели!

 

No votes yet.
Please wait...
СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:

ОСТАВИ КОМЕНТАР