на 30 години

Заветните 30!

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:

В хола на квартирата си, стоеше една скромна девойка, която се взираше изплашено във всички ъгли на прилично обзаведената кутийка. На пръв поглед изглеждаше необезпокоявана. Телефонът мълчеше, а навън маршируваше пустошта. Но в главата й се случваше нещо, наподобяващо концерт на Мерилин Менсън. Беше шумно и неясно.

“Навърших 30!” 

Шокираната девойка разсъждаваше на глас и едва тогава забеляза многобройните сенки, които свирепо танцуваха пред очите й. Това бяха очакванията на всички значими и не толкова значими хора около нея. Забиваха се като габърки в съзнанието й, разрушавайки всяка позната, до вчера реалност. Това са заветните 30! Имаше цял списък, който да изпълнява. Работеше в мола, а това й осигуряваше навременното плащане на битови сметки и никак не лош стандарт на живот. 

Не беше достатъчно!

Ходеше по срещи, по един леко вманиечен начин, не толкова за да срещне дългоочакваният мечтан мъж, а за да спре да чува упреци, със съпътстващо недоволство, от роднини по семейните сбирки. 

Отново не беше достатъчно!

“Къде спах последните години?” 

Един адски противен въпрос, зададен при равносметка, която даже не е искала да направи. Вместо нея я направиха, нейното семейство и нейните приятели, които “ й мислят само доброто и искат, тя да е щастлива.” Горките те. Не осъзнават, че след подобна превенция, няма да последва мигновенна промяна, която чисто и просто ще задоволи тяхната представа за “щастие”, а по-скоро ще подтикнат тридесетгодишната жена към самоубийство. Според баба й, трябваше да има вече три деца и лозе, на което да сее домати. Според родителите й, трябваше да има поне съпруг или минимум гадже и разбира се свое собствено жилище. А отстрани й подвикваше една от трите й най-добри приятелки, която отскоро е майка, с думите “Хайде де, колко още ще се бавиш. По-млада няма да станеш. Вече си на 30. Ако родиш сега, ще може децата ни да си играят заедно по площадките.”

Нищо, че за да роди сега, бедното момиче с тридесетгодишно битие, е трябвало да забременее преди 9 месеца. Това е факт, който убягва на приятелката й, но е важно да й се даде зор. 

Мили хора, спрете да очаквате нещо да се случи в живота на вашите близки. Очаквайте го единствено в собствените си такива. Само за вашите порти имате ключ, не го навирайте в чужди ключалки. Няма да се отключат. Не бъдете наивни. Собственото жилище, двете деца, или перфектната работа, не е задължително да се отъждествяват с думата “щастие”. Това е нещо субективно, нещо индивидуално, нещо, което може да се усети без причина и описание. Не карайте заобикалящите ви, да изпитват именно “вашето” щастие, защото за някои от тях това е аналог на “каръщина”. Лекциите са за университета. В живота, всеки сам учи урока си. Не съдете, а подкрепяйте! Доматите на село може да са нещо невероятно, но.. някои жени предпочитат градските павета. 

П.С. Мили тридесетгодишни дами,

Това е просто цифра, не краят на света. Махнете примките от вратовете си и излезте да се порадвате на живота, който тепърва започва. Спрете разпространението на тази епидемия днес, защото утре ще сте на 40. А десет години прекарани в самосъжаление, е равен на век живян напразно.

 

Вижте Също:  Приказка за лека нощ

Автор,

Искра Дичева

СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ:

ОСТАВИ КОМЕНТАР